Начало

аутизъмПреди около 10 години в България имаше откъслечна информация за аутизма. Моите първи срещи с това нарушение на развитието бяха в V-то помощно училище в София, където с колежка от Гърция провеждахме изследване, в което използвахме слушане на музика, арттерапия и куклотерапия. По това време децата от аутистичния спектър в България бяха обект на помощните училища и съжителстваха с деца със синдром на Даун, детска шизофрения и всички диагнози, чието съществуване обществото искаше да скрие.

Бях силно развълнувана и впечатлена и въпреки лаическия ми опит в това изследване мисля, че това, което завинаги остана в съзнанието ми, е, че независимо от разширяване на познанието и използването на съвременни терапевтични стратегии основното терапевтично средство, отключващо взаимодействието с тези деца, е любовта.

Знам, убедена съм, че пътя, който е извървян във връзка с изследването и терапията на лицата с аутизъм, е значителен, но има още много какво да се прави … и може би човек с аутизъм /Temple Grandin/ го е казала най-правилно: “Успявам в работата си. Пътувам навсякъде в САЩ, в Европа, в Канада, в Австралия, като чертая ферми с цел да се постигне по-икономично и резултатно оползотворяване и ръководство на животинския потенциал в тези ферми и заводи за месо. Моят опит ме кара да чувствам разбиране относно животните, които преминават през фермите и ми помагат да планирам по-добре необходимото оборудване. Например, пътеките и оградите, които чертая, са кръгли. Причината за това е, че кравите следват по-лесно един обиколен маршрут. Съществуват две причини за това: първо, кравите не могат да видят другия край на маршрута и не се страхуват и второ – кръговото движение се базира на естествено кръгово движение на животните. Това правило е свързано със следването на поведението на животните, а не в разрив с него. Мисля, че същият принцип важи и за аутистичните деца – да вървиш заедно с тях, а не против тях.”

Катерина Щерева, 2011