Аутизъм – исторически архиви

Аутизъм - историяВъпреки, че не е минало много време от официалното регистриране на аутизма като термин, аутизмът не е скорошен феномен. Историята на психиатрията и още по-кратката история на детската психиатрия доказват съществуването на явлението преди датата на официалната му регистрация. Данни за съществуването на аутизма можем да открием в медицинските исторически архиви /данните са преразказани по Uta Frith/.

Фармацевтът на Bethlem Hospital, в дома за психичноболни в Лондон, описва един случай на 5 годишно момче, прието в дома през 1799, което отказва контакт с други деца и задълбочено играе със своите войничета.

Съществуват многобройни интересни случаи, описани от изследователя Dewey и познати в историята като “благословените глупци от стара Русия”.

Данните, които ще представим, произлизат от описанията на т.нар. “първобитни деца”. Тези деца израстват в дивата природа, далеч от всякакъв човешки контакт, без да са развили устна реч и съгласно системата Linnaean, принадлежат към различен вид Homo Ferus.

В края на 18 век, интересите на духовния свят се концентрират върху “дивото дете” Виктор, което е намерено в една гора в централна Франция. Момчето е 12 годишно, не говори, не отговаря на въпроси и не реагира на околните шумове и звуци. Itard, един лекар от Франция, поема опитите и възпитаването на Виктор и по този начин става първооткривател на специалната педагогика. На базата на неговите описания, редица автори се опитват на установят аутистичен ли е Виктор. Показателите за конкретната му умствена изостаналост са разностранни, като е доказано, че единственото нещо, с което той се справя най-добре е готвенето на фасул. Това напомня за стереотипно повтаряща се процедура, която може да извърши аутистично дете, със задълбочаващ се в нея интерес.

Сетивните възприятия на Виктор също напомнят тези на аутистичните деца. Пасивен към пронизителните крясъци и хармоничните звуци, той е изключително чувствителен към тихия шум от отварянето на шкафа с любимите му лакомства /лешници/.

При Виктор се наблюдава пълно безразличие към всички детски игри, а също и стереотипно поведение. Въпреки огромните усилия на Itard, Виктор прави малка крачка напред в социализацията си. По ирония виждаме, че Виктор е съществувал години наред в дивата природа сам, но той не може да се справи самостоятелно и да оцелее в обществото. Знаем, че аутистичните деца могат да издържат на крайни ситуации, свързани с болка, глад, температурни различия, което е факт и при Виктор.

Uta FrithСпоред Frith, Виктор е бил изоставен от своите родители, поради психическата и интелектуалната си изостаналост, т.е. проявите на аутизъм.

Известни са и други случаи на деца, израснали сред дивата природа и в изолация и тук е интересен въпроса, дали социалната изолираност води до аутистични прояви или трябва да търсим причината другаде.
Случаят на Kasper Hauser, който се появява в Нюрнберг през 1826, също дава яснота по отношение на това, дали аутизмът е социално детерминиран. Той е на 16 години, макар че е висок 155 см. Става ясно, че е прекарал целият си живот в едно мазе, без да познава този, който се е грижел за него, като се е хранел само с хляб и вода. Kasper Hauser е считан за една от забележителностите на града и е “осиновен” официално от общината. Само 5 години след неговата поява, той е убит от един непознат, което дава основание да се предположи високото му потекло и умишленото му изолиране от света. Известен по това време адвокат проявява интерес към случая, като се интересува предимно от юридическата страна, виждайки в този случай едно престъпление против душевността на човека, непредвидено до този момент в закона.

Kasper Hauser се смята за много по-различен от Виктор. Въпреки, че до известна степен, остава изолиран от света и развитието на речта му не достига до нормалното ниво, той открива постепенно “невидимия вътрешен духовен свят” и притежава абсолютно “чиста” логика.

В тези два случая се наблюдават сериозни различия, като в единия имаме ясни, типични, характерни признаци на аутизма, а в другия имаме изостаналост, дължаща се на липсата на социални контакти.

В съвременни условия имаме описан подобен случай, на който ще се спрем с цел търсене на социално-обществени причини за появата на аутизма.

Genie e намерена през 1970, тя е на 13 години, вързана към едно столче в малка, затворена стая. Тя е само 130 см висока, необщителна, неспособна да стои права и да говори. Този случай е много по-добре описан, като се знае, че тя е била жизнено и нормално бебе. Речта й се развива в началото бързо, но до края остава аномална. Това откритие доказва съществуването на един критичен, развиващ период за усвояването на речта. Случаят на аутизъм е отхвърлен категорично за Genie. Само 4 седмици след нейното освобождаване, тя става жива, с искрящи очи, участва доброволно в прости обществени занимания, показва ярко любопитство, добър зрителен синхрон, удовлетворителен слух и емоционални реакции. Изводът е, че развиващите се аномалии, които са предизвикани от социална изостаналост и изолираност, се проявяват различно от аномалиите, които се срещат при аутистичните деца. При първите липсва т.нар. “аутистична изолираност”.

Случаите, които разгледахме показват, че унищожителните последици на социалната недостатъчност могат да се намалят, но не и да се отхвърлят изцяло. Случаят на Виктор, за съжаление показва, че аутизмът е по-издръжлив на терапевтични въздействия, отколкото сериозната социална изолираност. След като тези случаи /на Kasper и Genie/ представляват крайни състояния на емоционално и обществено отхвърляне и при тях не е предизвикан аутизъм, е под съмнение, че аутизмът може да бъде предизвикан от по-леки травми, както твърдят привържениците на психосоциалните теории.



Оставете коментар