Клинични случаи на аутизъм

Случаят “Питър” / по Frith, 1992/

случаи на аутизъмПитър е желано и обичано дете на богато лондонско семейство. Има сестра, 2 години по-голяма от него. През първата година от живота си изглежда като всяко друго бебе на тази възраст. След първите му стъпки, става по-различен, в сравнение с другите деца. Започва да говори значително по-късно от сестра си и показва че не разбира нищо от казаното му. Не вдига глава и не поглежда, когато споменават името му. Използва родителите си по-скоро като предмети, отколкото като обекти за контакт. Никога не протяга ръчички, за да го прегърнат. В началото, роднините му вярват, че то е независимо и самозадоволяващо се дете. Дори предполагат, че има проблеми със слуха, но той се плаши от шума на прахосмукачката и вика, докато той не спре. От друга страна, Питър е очароват от шума на рейсовете, които преминават покрай дома му, но никога не търси съпричастност към тези си емоции. При него няма символни игри. Той има голяма колекция от колички, с които единствено прави дълги линии. Обича да слуша музика, особено “Четирите сезона” на Вивалди. Първоначално родителите отхвърлят диагнозата аутизъм, тъй като на Питър му харесва да е близо до майка си и сестра си и не отхвърля напълно контактите. Понякога има признаци на веселие и добро настроение или яд, без видими причини.

На 3 години му поставят диагнозата аутистичен. Тестовете за разбиране на научни постановки показват, че неговото развитие изостава. В теста за сглобяване на геометрични фигури, резултатите са повече от задоволителни, сглобява пъзели, дори без да гледа изображението.

Между 3 и 5-годишна възраст, период в който езиковите и комуникативни умения се развиват с бърз темп, Питър демонстрира бавно справяне с тези умения. Невъзможно за никого е да го отклони от неговите традиционни навици и маршрути при излизане от дома. Около 5 години, той започва да говори, но устният говор не отваря вратата за комуникация, както са се надявали родителите му. Те чувстват, като че ли има невидима стена между него и тях. Питър никога не се приобщава към група деца или конкретно дете. За семейството му е много трудно да го научат да се облича, да яде и да се грижи за хигиената си. Трудно им е и от честите му изблици на ярост.

След 5-тата година, Питър става по-послушен и устната му реч бележи значителен напредък. Той често повтаря чутите фрази и говори със странен, напевен глас. Питър показва значителен напредък, когато започва да учи в специално училище. Научава се да чете, пише, справя се с математиката и обича да плува.

Сестра му първа осъзнава, че е запомнил всички автобусни линии на Лондон. Започва да събира всичко, свързано с автобусите, но е парадоксално, че не проявява никакъв интерес да пътува с автобус. Тестовете, които са му правени на 10-годишна възраст показват разбиране и използване на словото но средно умствено ниво.

През пубертета, когато неговите връстници започват да стават независими и да се интересуват повече от себе си и външния си вид, Питър е напълно безразличен. Създава впечатление за изключително наивен. Движенията му са непохватни, а гласът му – силен и пронизващ. Прави гримаси и притиска ръцете си със сила. Понякога показва силни кризи на гняв, притеснение и потиснатост. Схваща нещата дословно, невъзможно му е да разбере скрития смисъл на метафората. Въпреки че може да чете, не показва интерес към тази дейност. Харесва му да гледа телевизия и знае имената на всички артисти и ролите им. Иска добрите да са добри и лошите – лоши.

На 30-годишна възраст, Питър живее още с родителите си. Помага на майка си в офиса, занимава се с двора и домакинството. За Питър израстването е една непрекъсната незрялост, а не стадий на съзряване.

Родителите му признават, че Питър е напреднал много от етапа, когато ги е гледал, без да ги вижда, но са наясно, че ще му бъде много трудно да се справи без тях.

 

Случаите “Джон и Люси” /по Barron и Bolton, 1993/

Случаят “Джон” много напомня на разгледания от Frith. Джон и Питър са представители на по-леките форми на аутизъм, или т.нар. психопатия по Asperger. Те успяват да развият сравнително нормално социални взаимоотношения.

Люси е представител на тези аутисти, които са много неотзивчиви и описвани като “живеещи в стъкленица” или като “изглеждащи, като в свой собствен свят”. В социалното и езиковото си развитие, Джон и Люси показват “класически” ритуални поведения: обичат да броят предмети, да гледат един и същи филм няколко пъти на ден, постоянно да търсят липсваща част от играчка или пъзел.

Независимо от приликите, те са две деца, илюстриращи варирането на аутизма.  При Люси има едновременно мозъчно увреждане и аутизъм, докато при Джон и Питър – само аутизъм. При нея всички аспекти на развитието са нарушени и нейното ниво на развитие е ограничено.

Тежестта на лингвистичните проблеми при аутизма също може да варира. Джон има желание да говори, докато Люси е фактически няма. Много деца с аутизъм попадат някъде между тези две крайности.

 

Разговор с Рут /по Frith, 1992/

Рут е едно красиво, 17-годишно момиче, което посещава специално училище за аутистични деца и успява добре. Четивните й способности са на нормално ниво. Рут не говори лесно по своя инициатива, но отговаря охотно на въпроси. Гласът й е дрезгав, начинът, по който говори, е странно безизразен и необагрен, но граматически безгрешен / F – има се предвид Ута Фрит; R – има се предвид Рут/.

F: Рут, беше много услужлива…

R: Да.

F: Много учтиво от твоя страна… Вярвам, че четеш изключително добре.

R: Да.

F: Винаги ли четеш толкова добре?

R: Да.

F: Помниш ли кога за първи път се научи да четеш?

R: Не.

/След няколко неуспешни опита да я накарам да говори за онова, което си спомня от детството, променям темата на разговор в друга посока. Рут живее отделно от родителите си, в един апартамент с други ученици от нейното училище./

F: Сега живееш ли в този красив апартамент?

R: Да.

F: Наистина ли ти харесва?

R: Да.

F: Можеш ли да готвиш?

R: Да.

F: Какво готвиш?

R: Каквото и да е.

F: Ела! Кое е любимото ти ядене?

R: Пържена риба.

F: М…М…Да… И сама ли я пържиш?

R: Почти.

F: Браво на тебе!

/И пак, опитите да накарам Рут да ми даде някаква информация от себе си, бяха безуспешни. Единственото, което успях да постигна бяха абсолютно искрените й отговори. Тя не опита изобщо да ме впечатли – положително или отрицателно, като напр. да се възгордее или да изрази отрицателно отношение към някои умения, като готвене или четене. В действителност, показа спазване на една неутрална позиция към постиженията и неуспехите си./

F: И какво правиш, когато искаш да се веселиш?

R: Нищо.

F: Плетеш ли?

R: Да.

F: Гледаш ли телевизия?

R: Да.

F: Кои предавания харесваш?

R: ”Top of the Pops”.

/След няколко неуспешни въпроса, относно това предаване, което аз не съм гледала, смених темата./

F: Четеш ли? /Имах предвид за удоволствие, но посланието не достигна до Рут./

R: Да.

F: Какви книги? /Никакъв отговор./ Четеш ли списания?

R: Не. Само ги разглеждам.

F: А, да… Понеже имат много снимки.

R: Да.

/Може би, буквалния начин на разбиране на Рут, не й позволява да помисли, че “разглеждам” означава “чета” едно списание./

F: Хм… Какви списания разглеждаш?

R: Списания за радио и телевизия.

F: А, да и аз ги разглеждам.

R: Време е да ходя на работа.

Характерният и рязък край на разговора се отразява образно в предишния диалог. Рут не познава учтивата форма на изразяване, въпреки че не иска да изглежда невъзпитана.

Uta FrithОбщуването с едно аутистично лице не е пълен неуспех, както се вижда от разговора с Рут. Въпреки това, нивото на общуване, което се достига е изключително ограничено. Всекидневните диалози, които са характерни за общуването на лицата в норма, са мъчителни за аутистите. Въпреки, че същата информация, бихме могли да получим и от индивид с нормални комуникативни способности, в този диалог се чувства една странна дистанция и ярка липса на интерес. Това не са характерните особености на разговор с лице в пубертетна възраст, което е индиферентно към темата на разговор. Това, което виждаме, не съществува в типичните разговори. Тук няма и диалог, а само категорични отговори. Всички въпроси и отговори представляват малки закрити единици и всеки отговор е краен. По тази причина всеки отговор води до прекъсване хода на разговора.

Обикновените разговори между хората с нормални комуникативни възможности, често протичат безцелно, като преминават от една към друга тема. Но така у всеки се формира една богата картина на живота и се придобива представа за убежденията, възгледите и мирогледа на събеседниците. Речта е средството, което води до изграждането на това богатство, но познавайки комуникаторните възможности на аутистичните лица, става ясно, че тя е недостъпна, в пълните си характеристики, за тях /данните са преразказани по Uta Frith/.

 



Оставете коментар