Моите първи срещи с аутизма

първи срещи с аутизмаТук ще поместя записките ми отпреди 10 години за разговора с едно момче със синдром на Аспергер (за целите на конфиденциалността инициалите са променени). Публикувам и пълния текст на документацията, която беше налична за него до момента. Периодично ще добавям и останалите ми разговори и впечатления с децата от аутистичния спектър от това изследване. Не внасям никакви корекции в записките, които съм си водила тогава. Те са вдъхновени от начина, по който Ута Фрит описва своите срещи с Аутизма, и ако на нея този стил и е послужил като вдъхновение и трамплин, се надявам, че от нето има полза и смисъл.

 

Случаят Л.К. /мъжки пол, 17г./

Налична документация

Момчето е добре развито физически, с добра моторика и реакции, обича да спортува.

Отклоненията в развитието са забелязани около 3-тата година от развитието му.

Има добра, услужлива памет, в някой случаи дори феноменална (може с точност да определи всяка дата от произволна година на кой ден от седмицата отговаря). Мисленето е конкретно-образно със задоволителен ефект.

Възприятните теми са сравнително адекватни, представите и въображението са с леко изоставане. Говорът е в норма, без артикулаторни нарушения.

Момчето има положително отношение към учебния процес. Работи старателно и с постоянство. Лесно внушаем е и честолюбив. Ориентиран е за време и място и пътува самостоятелно. Той е със синдром на Аспергер.

 

Разговор с Л.К.

Л.К. влиза съвсем спокоен. Слуша внимателно музиката, която му пускаме. При забързване на темпа /оживяване на музиката/ се появява усмивка и ритмични движения с химикала, като леко накланя тялото си към касетофона. Прави отмерени движения с дясната ръка, чертае триъгълници, които педантично запълва. При по-динамична музика, техният размер се увеличава. Лицето му е амимично, не търси контакт с очи, но е изключително възпитан и внимателен.

Изследовател: Харесва ли ти музиката?

Л.К.: Да.

И: Представяш ли си нещо, когато я слушаш?

Л.К.: Да.

И: Какво си представяш, когато я слушаш?

Л.К.: … Представям си музикантите, които свирят.

Никога не съм очаквала такъв отговор на този въпрос, а всъщност е толкова логично /прагматично/ да си представяш хората, които свирят, а не – листопад, природна картина или двойка влюбени.

След като свърши със зеленото, той рисува с всички нюанси на синьото, а после направи контура на една къща. Старае се всичко да е графично и точно. Прави непрекъснати ритмични, поклащащи движения с цялото тяло, усмихва се. Търпеливо го изчакваме, без да се натрапваме. Въпреки че се бяхме представили в самото начало, той се обърна и изведнъж попита колежката ми.

Л.К.: Как се казваш?

И: Лица.

Л.К.: АЗ – Л.К.. Приятно ми е! От колко години живееш в България?

И: От шест. Говоря много смешно български, нали?

В: Да.

Каза го, без да иска да я засегне, с типичната аутистична непосредственост и непреднамерена откровеност.

Накрая педантично запълни покрива с червено, нарисува син пушек и жълто слънце, което отново запълни цялото …



Оставете коментар